Тема 2: Историческа основа на Концепцията

Привържениците на критичното мислене извеждат своята теория от древността, особено от Сократ, който чрез метода на  проучвания и задаване на въпроси открива, че хората не могат рационално да обосноват своята увереност за познание. Неговият метод на задаване на въпроси днес е известен като “Сократово питане” и е най-известната стратегия за преподаване на критично мислене. В своя начин на задаване на въпроси Сократ подчертава необходимостта от яснота и логическа последователност в мисленето.

През Ренесанса Франсис Бейкън в Англия изрично посочва, че умът не може просто да бъде оставен на естествените си тенденции. В книгата си “За усъвършенстване на науките” той доказва важността на емпиричното изучаване на света.

Около петдесет години по-късно във Франция Декарт написва това, което може да се нарече вторият текст в областта на критичното мислене – “Правила за насочване на разума”. В него Декарт доказва необходимостта от систематично дисциплиниране на ума, което да го насочва в мисленето. Той формулира и защитава необходимостта от яснота и точност на мисленето; разработва метод на критично мислене, основан на принципа на методичното съмнение. Според него всяка част от мисленето трябва да бъде поставяна под съмнение и да бъде проверявана.

Снимка от www.azquotes.com