Тема 2: Теории за Лидерството

Лидерството еволюира от теории за характера към трансформиращо лидерство.

В началото фокусът беше върху чертите и поведението на успешните лидери, а по-късно – върху ролята на контекстуалния характер на лидерството. Всяка теория за лидерството идва с личните характеристики на успешния лидер и най-добрата среда, в която трябва да се прилагат за постигане на най-добри резултати.

Въпреки теориите, хората са различни и могат да се ангажират повече и да работят по-добре при различни лидери и стилове на управление. Някои може да смятат, че наличието на ясни инструкции и очаквания, определени правила и поведение (Авторитарен стил на управление) е по-добро за тях и стимулира цялата им енергия за най-добро представяне. Други пък, може да смятат, че това е ограничаващо, и да се нуждаят от повече свобода и творчество в работата си (Демократичен стил на управление), за да се представят по-добре и да постигнат целите. Има хора, които биха предпочели лидерът да е част от процеса на намиране на решение и изпълнение, да им помага и да ги подкрепя, да обсъжда и да участва (Управление с личен пример).

За да бъдете добър лидер на себе си и на другите, е необходимо нещо повече от познаване на теориите и стиловете на управление. Необходимо е да знаете повече за себе си, повече за хората като цяло (биология и психология) и повече за бизнеса и живота. Звучи сложно, но можем да започнем от първото нещо, с което разполагаме – самите себе си.

Снимка от Canva.com

2.1 Теории за велики хора и за характера

Според тези теории великите лидери се раждат с необходимите вътрешни характеристики като харизма, увереност, интелигентност и социални умения или с някои черти като екстровертност, самоувереност и смелост, които ги правят родени лидери.

Тези теории предполагат, че хората всъщност няма как да се научат да бъдат велики лидери – или се раждаш, или не такъв. Подходът към обяснението на лидерството в голяма степен се обяснява с природата (а не с възпитанието).

Въпрос: Кои черти от вашия характер разпознавате в тези теории?

2.2 Теории, свързани с преодоляване на непредвидени обстоятелства и ситуационно лидерство

Тези теории се фокусират върху променливите, свързани със средата, които могат да определят кой лидерски стил е най-добър за дадена ситуация. Тук става въпрос не само за качествата на лидера, но и за правилния баланс между поведението, нуждите и контекста. Тези теории предлагат на лидерите да изберат най-добрия начин на действие въз основа на ситуационните променливи. Правилният стил на ръководство зависи до голяма степен от нивото на зрялост (т.е. нивото на знания и компетентност) на индивидите или групата:

  • Ниската зрялост на хората изисква лидер, който да им казва какво и как да правят;
  • Средната степен на зрялост изисква лидерът да вдъхновява (да успее да продаде идеята си) и да ангажира хората. Средната степен на зрялост изисква лидер, който насърчава хората да имат активна роля в предлагането на идеи и вземането на решения;
  • Високата зрялост изисква по-делегиращ стил на управление и т.нар. hands-off подход (ненамеса).

Въпрос: Спомняте ли си ситуация, в която сте били в някои от описаните по-горе варианти? Какви са били обстоятелствата?

Снимка от Canva.com
Снимка от Canva.com

2.3 Поведенчески теории

За разлика от първите две групи теории, поведенческите теории за лидерството се основават на убеждението, че великите лидери се създават (хората могат да се научат да бъдат лидери чрез обучение и наблюдение), а не се раждат.

Теорията за лидерството се фокусира върху действията на лидерите, а не върху умствени, лични качества, или вътрешни състояния. В този случай лидерството е умение, което може да се практикува и развива.

2.4 Теории за участие (включване)

Тези теории предполагат, че най-добрият стил на управление включва цялата група, като насърчава участието, приноса и ангажираността на всички членовете в процеса на вземане на решения. Както прочетохте по-горе, той изисква определено ниво на зрялост – както на лидера, така и на останалите. Въпреки естественото предпочитание към един или друг лидерски стил, подходът на участие би могъл да се използва целенасочено в повечето ситуации в живота. Можете да изградите взаимоотношения и силни връзки с хората наоколо, като им показвате уважение и ги насърчавате да се развиват чрез споделяне. Този подход е и богат източник на обучение за всички, включително и за лидера.

Въпрос: Спомняте ли си ситуация, в която са ви помолили да споделите мнението си и да дадете решение за даден проблем/ситуация? Как се чувствахте тогава?

Снимка от Canva.com

2.5. Управленски / Транзакционни теории

Този подход подчертава значението на връзката между лидера и хората, които го следват, като се фокусира върху взаимните ползи, оформени като договор, чрез който лидерът предоставя награди или признание в замяна на ангажираността или лоялността на групата.

В тези теории се откриват нови елементи като надзор, организация, групово представяне, договор, ползи.

Тук вече имаме мениджър и членове на екипа. Независимо от лидерските умения и потенциала на ръководителя, екипът все още може да се представи на високо ниво, в зависимост от зрелостта и професионализма на всички. Ето защо е добре организациите да развиват лидерските умения на своите служители.

2.6. Теории за взаимоотношенията / трансформиращи теории

Тези теории се фокусират върху връзките между лидерите и хората. Тук най-накрая откриваме лидери, които мотивират и вдъхновяват хората, като им помагат да видят важността и значението на техните усилия за постигане на по-голяма цел. И като им помагат да развият собствения си потенциал. Лидерите с този стил често имат високи етични и морални стандарти.

Въпрос: И така, накрая виждате, че лидерството е сложна смесица от много фактори на околната среда, лични качества, а понякога и случайност, които помагат да се определи защо някои хора стават велики или по-добри лидери от други. Да научите повече по темата е начин да подобрите и развиете собствените си умения и потенциал да бъдете лидер в живота си.

Любопитни ли сте?

Снимка от Canva.com